Обидих ли те с нещо, мили Боже,
та бури ми поднасяш за вечеря?!
Преглъщам ги, но сухи са и с кожи.
Присяда ми...и залъка трепери.
Подмятам го накъсано с езика.
Безсолен е, но аз не претендирам.
Нали съм вярваща и плахо тиха...
На! Ето ти и нож – екзекутирай.
Но малко е нахално, мили Боже.
Не мислиш ли?! Така да ми го вземеш.
Нали е куче, майната му – може!
Какво, че кожата му ще одереш?! ...