И ти си ме забравил
Обидих ли те с нещо, мили Боже,
та бури ми поднасяш за вечеря?!
Преглъщам ги, но сухи са и с кожи.
Присяда ми...и залъка трепери.
Подмятам го накъсано с езика.
Безсолен е, но аз не претендирам.
Нали съм вярваща и плахо тиха...
На! Ето ти и нож – екзекутирай.
Но малко е нахално, мили Боже.
Не мислиш ли?! Така да ми го вземеш.
Нали е куче, майната му – може!
Какво, че кожата му ще одереш?!
Длъжник си ми...дори не си поканен.
„Със чужда пита помен” ли ще правиш?!
Е, сит ли си, направо си охранен?!
Прощавам ти...
И ти си ме забравил.
© Николина Милева All rights reserved.
