Той е един. Един е от многото,
които се спират да разгледат вратата ти.
Не го плаши резето, че отдавна е хлопнало,
защото знае ти вече коя си.

И влиза, до теб е – просто там му е мястото.
Не взима нищо, а дарява на сърцето ти своето.
Неусетно разхлабва и премахва оковите,
и си спомняш как красива е душата разголена.

В очите му виждаш, че ти си морето,
в което се ражда и умира в едно слънцето.
Че ти, само ти си онова място, където
принадлежи. Тук, сега и в отвъдното.