И все така сърцето ще го помни
От капчиците пропиляна нежност
налива грозде своя сладък сок,
а август си отива – неизбежно,
с последно ято литнал – до възбо̀г.
Небето хлипа в безутешна жалост,
гнездата празни... Сетен летен стих,
за любовта, за думите наха̀лост,
с които лятото в сърцето крих.
И може да е ангелски ликът ѝ,
но тази есен идва с дъх студен
и умножава болката ми в пъти –
боли за август, лятото и мен...
И все така сърцето ще го помни,
с очи зелени и коси от ръж,
с каруците, гледжосаните стомни...
Обикнал и разлюбил изведнъж...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
