Jan 15, 2018, 12:04 AM

Идилия

  Poetry » Other
475 2 11

                     Вятърът утихна,

                     покапа лек дъждец.

                     Котката притихна

                     на топло до огнéц.

 

                     В стария тиган

                     бобът вкусен къкри*.

                     Диванът е застлан,

                     а на простора – кърпи.

 

                     Пошиваш ти гоблен –

                     замислена, красива.

                     Долита песен в мен

                     и танц на самодива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

*къкри – ври.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...