Понеже вече сняг не пада,
ни в късна есен, нито зиме,
щом захлади се, пак ще страдам –
с шейната няма да се снимам.
Не ще да мятам снежни топки
по разни цели най-различни –
по гръб приятелски, по котки
по зъзнещи над преспи птички.
И снежният човек забрави
към моя роден край да идва.
Компания сега той прави
на моята мечта игрива.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
