... Или не
След твоя дъх е вече празно.
Кухо ми е и боли.
Толкова във мен си влязла...
Невъзможно е да си вървиш.
Невъзможно е да се откъснеш
от тъканта на моето сърце.
Обикнах те и вярвай, ще се пръсна
от чувството, че няма те до мен.
След твоя дъх събирам тишината.
В зеници, като пъзел те редя.
И чакам стъпките ти, чакам
да чуя пак на входната врата.
Да влезеш и да седнеш на леглото.
До мен дъхът ти да струи
и устните ти нежно да ме мокрят,
в прегръдките си цял да ме стопиш.
След твоя дъх олекнах безвъзвратно.
Отвътре се изглозгах, онемях.
От липсване надеждите окапват,
във тъмното размивам се със тях
и търся пролуките да запълня,
ямите, останали след теб.
Ще минат дни. Отново ще се съмне.
И всичко ще отмине... Или не.
© Деян Димитров All rights reserved.
