Има ги и сивите дни
Дали това е същото небе –
искрящо, със лъчите си немирни?
Обляло всяко цъфнало поле,
със цветове окичено – ефирни.
Дали това е същата земя –
разлистена, жужаща, животворна?
Сега връз нея стелеща мъгла,
изсипа си мътилката зловонна.
Дали във моето сърце, душа,
таи се още лято плодородно?
Погълна ме огромна тишина –
стопих се в сивотата и́ сиротна.
Но сивото са всички цветове,
събрани заедно, като в бутилка.
Ще преродя се в нови светове,
изпъстрени с дъги и без горчилка!
© Данаил Таков All rights reserved.
