Има хора, с корави сърца,
безразлични, студени, сковани,
с набраздени от злоба лица,
изкривени от стискане длани.
Има хора, с прехапан език
от гнева на отронени думи.
Непознали блажен земен миг,
а рева на свистящи куршуми.
Има хора с безлични души,
покаяние с чест не раздали.
И за тяхната черна съдба
пропаст жадно глава е подала.
© Наташа Басарова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
