Има те
Спрях да те търся, Любов.
Извървях каменисити пътеки,
тичах дълго след мнимия зов,
изранила до кърви нозете си.
Цял живот се надявах, Любов,
и мечтах за любимите устни,
за очите, които обичах,
за ръцете, които ме пуснаха.
Уморих се да чакам, Любов,
и сърцето самотно замлъкна
като странник във чужда земя,
без подслон и без риза замръкнал.
Сиротееха птичи гнезда,
кукувици отмерваха дните ми,
а отлитащи тъжни ята
се изнизваха тъй - пред очите ми.
Буреносно ридаеха пролети
и пресъхваха жадно лета,
бях прекършена птица без полет,
бях ръждиво ключе без врата...
И когато те губех, Любов,
не заспивах през дългите зими.
Скрих те някъде - в стихче едно,
в малка рима... И зная, че има те.
Р. Ч., Лондон 2014'
© Росица Чакърова All rights reserved.
