И докога ли все тъй Любовта ще стене,
отново жертва на безброй прокоби,
самотна, дива и изплашена до смърт,
със стража - мисли на Ваалски роби?
Но кой ще има слух - да чуе
ритъма сърдечен на сърна сред прайд,
и кой ще може да я пренесе през бреме
... във утеха тиха, в топъл хлад?
Пак той, когото тя обича,
и с никой друг не е в безкрая,
с Надежда силна и слова - тъй лични,
с топлина в очи, които полет знаят... ...