Имало едно време...
Имало едно време...
Там.
Отдавна.
(Преди в съня ми тази нощ.
Да се явиш.)
Видях глухарчета.
(В очите ти.)
Бели ангели.
Си играеха.
На слънчеви зайчета.
(С косите ми.)
Разхождахме се.
Сред море от изгреви.
(В поле от слънчогледи боса стъпвах.)
Като реалност.
(Даже вятъра усещах...)
А измислица е всъщност.
Душата ми летеше.
Сгушена в крилете.
На калинки.
(Бог заради нас.
Небето синьо сътвори.)
Усмихна се.
(На любовта ни.)
Дочух го.
(Да прошепва.
На звездите.)
"Осветете пътя им!"
И с капчици роса.
Поръси устните ни.
...
Нека вечността.
(В съня ми, Боже!)
Продължи.
Обичам те.
Само това е.
Без теб.
Наяве.
Дори утринната роса в очите ми...
Горчи.
На Т.
© Самота All rights reserved.
