Имам сили да спра да те искам.
Уморих се от това да те няма.
Ала в твоя затвор от неискане
това е само поредната рана.
Имам сили да спра да ти вярвам.
Уморих се да вдишвам лъжи.
Ала части от мене отдавна
са загинали, вярвайки ти.
Имам сили да спра да те чакам.
Уморих се от много обичане.
Ала сигурно често ще плача,
аз проклинайки свойто отричане.
© Ирен Попова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
