Dec 9, 2011, 5:54 PM

Инжекция

  Poetry
868 0 0

Сякаш вечер тъгата сече

плодовете на своята дързост.

Като дъх я издишам далеч.

А освен нея в мен няма друго.


Страх ме е да се впусна напред

по пързалка от крехка надежда.

Но не тръгвам обратно - към теб -

ще боля, а съм сънено нежна.


Сякаш вечер Луната над мен

се заслушва какво ú говоря.

Сигурно е наясно. И днес

преоткривам с какво да се боря.


И търся... Какво да изтрия.

Тегля грубо черта и сама.


Сутрин е. С малко усилия

във вени инжектирам празнота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...