Aug 15, 2013, 11:36 PM

Инканто

  Poetry » Love
646 0 8

Инканто

 

Красива съм, обляна в страст,

желана съм, искря в контраст!


Мечтана съм, бленувана, сияйна,

обичана, одухотворена и омайна…

Ценена, уважавана, немаловажна,

за НЯКОГО, сега съм АЗ най-важна!


И на мига, като вълшебен сън,

отворих си крилата за навън.

И полетях отново с пламък нов,

жадувано до болка  от веков!


Сега живея себе си и дишам,

усещам как любов въздишам…

И другите дори около мен

попадат в тоз любовен плен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манипулирам All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...отворих си крилата за навън." Бяла лястовица сякаш... Харесвам!
  • Коментара на Вал ме дръпна при теб.
    Жена, която знае своята цена. Обичам такива стихове. Хъс и самочувствие.
    Браво!
  • Валентин, толкова ми се иска да запазя този полет, уви не ми се получава
    често Добре, че пиша и така фантазирам безкрай
  • Как съм те пропуснал тук? Виждам как летиш, цялата в пламъци! Лети, момиче, лети ...! Поздрави!
  • Благодаря от сърце!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...