Jul 21, 2021, 10:50 PM

Инкубатор за словесни възли

667 0 0

Впрегнал гравитацията, ора тишината.

Тя стене от болка,

но с радост очаква думите

в топлото да заспят.

После с крясък черупката да разчупят

и наситят нечии глад.

Да осветлят пукнатините на самотата,

да вдишат надеждата, изгубена в мрака

и запълнят пространството зад ъгъла на страха.

Да се превърнат в корени на преминаваща сянка,

във въздишка по навик,

в принадлежност на комфорта,

във въжен мост между чувствата.

Дума... възел... дума... възел...

Фатална крехкост,

балансирана нежност,

наранена дискретност -

изплетена мрежа от словеса.

Каква ти тук гравитация!?

Отлита балонът

изпълнен с мълчаливото ехо на забравените желания

до следващата бразда в носталгията,

до следващия сензор на разголените колебливи видения

в търсене на хармония

между рамките на объркани смисли.

Дума... възел... дума... възел...

Плугът е скалпел

за лечение на привидно излишната сигурност,

в която времето мирише на трохи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...