Insomina
Алчно откраднал
мойто безсъние
накара ме ти
да попия нощта,
но жадно изпил
залеза на съня ми
остави ме пак
да бълнувам сама.
Неспирно отеква
гласът ти в сърцето ми,
внезапно си спомням
добри имена,
но някаква болка
се ражда в душата ми
в едно със една
непростима вина.
Къде ли не те търсих,
ти не се върна...
Къде ли отнесъл е вятърът
стъпките ти?
Къде си избягал?
Светът ми обърна!
Не успях да намеря
и мигла от клепките ти.
Но няма да търся.
Отказах се. Не!
От днес ще забравя
за твоята песен...
И не ще ти падам веч на колене,
Защото и без теб
светът е чудесен.
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
