Интернетна поезия
Когато влезем в нета,
се събличаме.
Костюмите остават
пред вратата.
Клавишите направо
с кости пишем.
А пред екрана
маски са лицата ни.
Душите ни -
по пепел и по жупел,
по мътно и по водорасли.
Дори не сме очаквали -
по струпеи
душите ни застават
незарастнали.
И копи-пейст,
оказва се, са думите,
с които се гримираме
в реалите.
Неподозирани,
със скрити лудости,
внезапно лъсваме
и се предаваме!
Парадоксално ви се струва
сигурно?
Дори когато пишем с никове,
дори когато
само се преструваме,
дори редейки в унес нежни стихове,
не можем да се скрием
зад метафори -
метафорите блясват в нас
прожекторно.
И глупаво е да се оправдаваме
с поанти и измислени сюжети.
Най-истински,
най-грозни - като червеи,
които само в сън са пеперудени.
Но този сън оставяме
след себе си.
Останалото
е заблуда.
© Павлина Гатева All rights reserved.
