Интервю
Браздите на челото ти какво са?
Неуловените ми мигове горещи,
среброто на отлитащото лято,
разделите, превърнали се в срещи.
Тъгата във очите ти какво е?
Илюзии, строшени на парчета,
разпилени стъкълца в зениците,
сълзата върху листа на поета.
Шепотът в сърцето ти защо е?
За вятъра в косите на момиче,
за живинка в напуканите устни
от парещото в думата "обичам".
А будните ти сънища какво са?
Следа от сянка в пътя кратък,
неуловима като всяка грешка
или на спомен мъчният остатък.
Летенето тогава пък какво е?
Измислица за хора със криле,
непречупеното във надеждата
и въздухът във чистото небе.
Не ти омръзна все да питаш.
От въпросите ти почна да горчи.
Тръгвай с мен да се поскиташ.
Не искаш? С право. То, навън вали.
© Ани Монева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотно!!!
-
Този мой късен прочит: след седем години...Усетих старите въпроси,които не искам да отмина!Лирично интервю! Когато една творба е такава,че те хваща за гърлото,тя няма възраст.Браво,Ани!😘
-
Ани, и на мен ми се прииска рано-рано да дам интервю!
-
знаменит стих, Ани...
дълго ще се помни твоето интервю...
моите аплодисменти и обич за теб. -
Оригинален и докосващ сърцето стих, много ми хареса!
Поздрави и за тъжната лирическа, и за прекрасната поетеса!
БЪДИ! -
...или на спомен мъчният остатък...
Мила моя, с напредване на годините тези интервюта зачестяват...
Прекрасно!!! Прегръщам те!!! -
Като пареща роса...
Докосна ме. -
Поздрави за идеята и прекрасния стих!!!
-
От мен 6!
-
Скачени съдове! Единия удивително дъжда полива, а другия въпросително попива!
-
Аз съм една дъждовна жена Ани.И ти благодаря!
-
Когато повървиш достатъчно под дъжда, ще разбереш, Тоше.
Вървелите са ме разбрали.
-
Ани, винаги ме впечатлява с какво внимание за детайла се обръщаш към мене. Не по-малко впечатляващо, обаче, е как винаги почти не разбирам какво имаш предвид.
-
Почти позна, Тоше, едната говори на другата, от зодията ще да е. Накрая пък някакъв си разум слага капак на интервюто.
А дъждът може да е пречистващ, топъл, тих, кален, киселинен, пороен и т.н. Не обичам всички видове дъжд, всъщност най-харесвам особения - но това е друга тема.
" Особеният дъжд не се повтаря,
след него остава винаги следата,
която много трудно се забравя
и чувство, че говорил си с водата."
А този дъжд, е дъждът на живота. Не винаги човек иска да върви под него.
Нещата никога не са такива, каквито изглеждат в очите на всички, Тоше, има хора, които вникват до дъното им, има такива, които ги пречупват през собствената си призма, според моментното си състояние и светоусещане. -
Аз пък обичам да вървя под дъжда, много по-дълбоко преживяване е.
Моето впечатление е, че последната строфа принадлежи на друг лир. герой. Не би ли било редно да се въведе някаква пряка реч, с дирета или кавички? Щото така е малко объркващо, все едно един и същи задава въпросите и се оплаква от тях.
Поне такова е скромното ми е мнение -
Анна, искам специално да ти благодаря, че в годините ти си един от читателите ми, които винаги безпогрешно са усещали стиховете ми и винаги са достигали до тяхната дълбочина. Искам да ти кажа, че това е изключителен стимул и удоволетворение за мен. Благодаря ти!
Благодаря и на всички, които се спират при мен! -
Хубаво и толкова истинско!Как само си го написала!Нека да не вали,нека да има слънце!
-
Харесах!
-
Прочетох с удоволствие ! Браво!
-
!!!
"Летенето тогава пък какво е?
Измислица за хора със криле,
непречупеното във надеждата
и въздухът във чистото небе."
-
Наистина хубаво стихотворение и за мен бе удоволствие да го прочета!
-
(Авто)интервю!*
-
...
-
Трудно уловимо с думи е посланието на душата..., но ти успяваш винаги, Ани!
-
Песенно...
-
,,сълзата върху листа на поета.''
и отвътре заваля...
а този куплет
,,Летенето тогава пък какво е?
Измислица за хора със криле,
непречупеното във надеждата
и въздухът във чистото небе.''
ще си го ,,взема'' за http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=227691 -
Голям стих...прочетох с удоволствие
-
Много размисли буди това интервю...
-
Интервю с Душата...
Удоволствие е да прочета!
И... тръгвайте въпреки дъжда...
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
