Главите ни докосват се със нежност,
излъчването ти прониква в мен
и се превръщам в ученик прилежен,
в учителка по обич запленен.
Разтвориха се всичките ми пори,
към жизненост дочули призив нов.
Контрол загубих. Имам само порив.
Невроните копнеят за любов.
Вибрациите на душите слети
изливат се във песен в унисон,
каквато слушат само боговете –
с кристално чисти ладове и тон.
Ще се извикаме на бис взаимно,
за да повторим нейния рефрен.
Приключим ли с дуета си интимен,
ще се отпусна умиротворен.
© Владимир Костов All rights reserved.