Nov 8, 2024, 12:22 PM

Интимно

Poetry » Love

424 1 0

Аз съм буря, с разрошени къдри,
и помитам без жалост тъгата,
топъл вятър, изсушаващ сълзата,
още преди да се е търкулнала.

Аз съм огън, припукващ в душата,
с аромат на любов топя самотата,
сътворявам слънца от искрата,
стапям всяка печал във сърцето.

Аз съм стих, изписан със лава,
дето мина, разпалвам мечти.
Ти си празният лист, по който
ще пиша: Аз съм твоето всичко.

Весела ЙОСИФОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0