Аз съм буря, с разрошени къдри,
и помитам без жалост тъгата,
топъл вятър, изсушаващ сълзата,
още преди да се е търкулнала.
Аз съм огън, припукващ в душата,
с аромат на любов топя самотата,
сътворявам слънца от искрата,
стапям всяка печал във сърцето.
Аз съм стих, изписан със лава,
дето мина, разпалвам мечти.
Ти си празният лист, по който
ще пиша: Аз съм твоето всичко.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
