ИСИХИЯ

... дошло е време всичко да простя и да забравя злост и лошотия,

животът ми върви, видя се тя, към своя край – пресветла исихия,

с мълчаните премъдрости благат, зарязал всички щения телесни,

готов съм да разкажа този свят със шумол на трева и птичи песни,

да си подостря пачето перо – и с него – връз хартията корава,

да правя непоискано добро – дори томува! – що не заслужава,

на всекиго в беда да дам ръка, да го спася от черните му бездни,

да нарисувам слънце и река – във стихчетата свои безполезни,

дори и някой ден да отлетя, напролет със ятата ще се вия! –

прегърнал хора, птици и цветя във вечната небесна исихия.