иска ми се да мога да намотая
асфалтовото шосе
като старо прокъсано чердже
да го стегна здраво с дъхът си
да го нарамя със синджира
от светлини на уличните лампи
и да го запокитя някъде отвисоко
след това да се върна
там където под него се е открил
неутъпканият още чернозем
да се събуя бос
да усетя пулсът на земята
и да затанцувам със страховете си
като за последно
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
