Тя знае, предпочитам да доказвам
словата, премълчани ежедневно,
които крия сякаш в тайна пазва.
Но да ги чуе, знам, ѝ е потребно.
„Обичам те” очаква, но напразно.
Да съм банален прозаик отказвам.
Използвам нещо друго, само мое,
което, според моята представа,
"обичам те" дословно означава
и то ми върши работа. Какво е
на всички да разкрия нямам право.
(От тайната ефектът става двоен).
Ще кажа само – всяка сутрин то е
различно и така не остарява.
© Красимир Тенев All rights reserved.
Майсторски!
Приеми и моите поздравления!