May 12, 2013, 9:39 AM

Исках ти

  Poetry » Love
770 0 0

Колко пъти посягах към телефона,

колко пъти сърцето те пожела,

по неписани, тайни, човешки закони,

упорито и дълго мълча.

Исках ти да поискаш гласа ми отсреща,

исках ти да разчупиш тревожния страх,

че си хванат случайно в любовната мрежа

и не вярваш в очите и женския смях.

Колко пъти очаквах да звъннеш, да кажеш,

че ти липсва дъхът ми и топлата длан,

че ме искаш гореща, греховна и страстна,

простосмъртна жена, а не приказен блян.

Любовта е чуплива, любовта ни е крехка,

тя умира от дума и се ражда от зов,

любовта е за всеки от нас равносметка - 

колко иска и как е готов!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...