Колко пъти посягах към телефона,

колко пъти сърцето те пожела,

по неписани, тайни, човешки закони,

упорито и дълго мълча.

Исках ти да поискаш гласа ми отсреща,

исках ти да разчупиш тревожния страх,

че си хванат случайно в любовната мрежа

и не вярваш в очите и женския смях.

Колко пъти очаквах да звъннеш, да кажеш,

че ти липсва дъхът ми и топлата длан,

че ме искаш гореща, греховна и страстна,

простосмъртна жена, а не приказен блян.

Любовта е чуплива, любовта ни е крехка,

тя умира от дума и се ражда от зов,

любовта е за всеки от нас равносметка - 

колко иска и как е готов!