ИСКАМ ДА БЪДА ХУДОЖНИК
Искам да рисувам с цветове,
да е шедьовър моята картина,
че са тъй безкрайни тези редове,
а безкрайно не е времето, и вече мина...
Искам да са слънчеви боите ми,
да има птици и усмихнати очи,
не да пиша вечно за мечтите,
поне да бяха истински мечти...
Но, уви, ръката ми не слуша ме
и в думи вечно се кълне,
и казва ми - докато са живи пръстите,
в рими ще са твоите цветове.
С букви много ще рисуваш
картини на човешката душа,
и истински художник ти ще бъдеш
в галерията на своята съдба.
© Поля Георгиева All rights reserved.