Искам да съм
В дупчицата от токчето тревицата.
На пианото ти, замлъкнало, свещицата.
На папагалена клетка вратичката.
На мечтите ти, среднощни, звездичката.
Ръба на кристалната чаша.
Радостта и страхът от "наше".
Мокрите стъпки по теракота.
Соулът крещящ на барплота.
Неизмитото в мивката.
Изгореното по покривката.
Погледът, рентгенов, след един аромат.
Искам да бъда и пращящият врат.
Беличкото по кафяната чашка,
очертано от червило.
Всичко най-нежно. Всичко най-мило.
Казвам го ясно. Казвам го простичко:
- С целия свят искам да те докосвам!
И ако Обич е мойта присъда,
и каишката кучешка искам да бъда!
© Красимир Дяков All rights reserved.
