Искам... три кичура... бели
Ще бъда една втора.
Ще искам по три.
Но в пъти няма да меря.
Взел си, каквото и дал.
И, да… искам!
Три зими.
Три пъти „вето”.
Три кичура - бели.
И много
от малко любов.
А когато след дългото,
късото време
не намеря
онази пътека -
вярвам,
тя ще познае
посоките в мен.
И, да, искам… Три струни.
(да чуя)
Три пъти „мамо”.
(да мога)
Три крачки назад.
И обич от обич…
Но Обич.
А когато изгубя,
изгубя отново -
онова
толкова мое,
наивно хвърчило -
ще е късно, нали…
Ще е късно за друго небе.
И, да - искам… исках само…
Дадох, каквото и взех.
Бях.
© Киара All rights reserved.
