Jul 22, 2010, 2:14 PM

Искаш ли да полетиш, мечтателю?

  Poetry » Other
1.7K 0 5

Искаш ли да полетиш, мечтателю?

(едно светлосиньо стихотворение за мен)

 

Сърцето ми голямо е,

по-голямо от света.

Вятърните мелници

са в моята душа.

Морската безкрайност

и светлосиният нюанс

се преливат в мойта същност...

... и това съм аз.

 

Красота е дума,

описваща мечти.

Аз не съм красива,

аз съм жива.

Свободата е това,

което в мен кънти.

Днес ще полетя,

правила съм го преди.

 

И превръщам себе си

в каквото пожелая.

Няма граница за моите мечти.

Чайка или гларус,

лебед, пеперуда...

... се събуждат в мен...

... затворя ли очи.

 

Благодаря на реалността,

че ме научи да мечтая.

Аз съм музика със по-различен звук.

А на вас, мечтатели,

ще ви пожелая...

Открийте във сърцето си

този птичи дух!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Comments

Comments

  • ти си винаги поканена да летиш с мен когато пожелаеш..
  • Чудесен стих : )
  • благодаря, благодаря..
  • "Благодаря на реалността,
    че ме научи да мечтая."

    Май това е едно от малкото истински хубави неща, които реалността ни дава.
  • Страхотно е. Поздравления
    Ти си прекрасна

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...