Една усмивка, а зад нея океан от емоции скрити.
Докосване плахо, което не може да скрие сълзите.
И толкова думи, с които се вричаме в клетви.
И толкова погледи, които разбиват сърцето.
Искрица надежда, и после часове отчаяние.
Самотни копнежи се лутат във сляпо страдание.
По-добре да мълчим, да мълчим, и усещаме.
Очите крещят повече от всички думи и жестове.
© Деян Иванов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
