Една усмивка, а зад нея океан от емоции скрити.
Докосване плахо, което не може да скрие сълзите.
И толкова думи, с които се вричаме в клетви.
И толкова погледи, които разбиват сърцето.
Искрица надежда, и после часове отчаяние.
Самотни копнежи се лутат във сляпо страдание.
По-добре да мълчим, да мълчим, и усещаме.
Очите крещят повече от всички думи и жестове.
© Деян Иванов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
