Nov 9, 2012, 2:20 PM

Истина или се осмеляваш 

  Poetry » Phylosophy
749 0 1

Играем си със Съдбата

на "Истина или се осмеляваш".

Тя пита в мене душата:

- За кой колко даваш?

 

- Давам - казвам - всичко,

но хората го връщат,

разкъсват го на трохички

и гордо се обръщат!

 

А тя ме пита с глас суров:

- Какъв очакваше да е развоя?

- Радост, щастие, любов -

човешки чувства, мила моя!

 

Съдбата гръмко се изсмя:

- Нали избра предизвикателство?

На тази грешна земя 

как очакваш вярно приятелство?

 

Аз май не разбрах играта,

гледах я със сълзи на очи.

- Как да избегна тъгата,

щом от злото толкоз боли?

 

Хората не можеш да промениш,

трябва да свикнеш с това!

Правило е на който държиш

да ти забива ножа в гърба!

 

- А за подлостта, учителко,

какво ще ми разкажеш?

- Ако бъдеш само зрителка,

сама ще си разкажеш!

 

И изтрий тези сълзи,

живей живота с усмивка.

Така ще спре да те боли.

Ще бъдеш истинска щастливка!

 

Откакто научих това,

играем с нови правила.

Каквото и да става,

не падам на долните нива!

 

Играта пак продължава,

но аз вече не се хващам!

Колкото и да ме унижават,

не постъпвам както очакват.

 

Както ми каза Съдбата,

гледам всичко отстрани!

Усмивка си закотвих в душата,

света някой трябва да краси!

© Т.Т. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да!Понякога колкото и да се раздаваме само ни ограбват,разпиляват и погубват.Харесах.Поздрави и пишете...още много!
Random works
: ??:??