Играем си със Съдбата
на "Истина или се осмеляваш".
Тя пита в мене душата:
- За кой колко даваш?
- Давам - казвам - всичко,
но хората го връщат,
разкъсват го на трохички
и гордо се обръщат!
А тя ме пита с глас суров:
- Какъв очакваше да е развоя?
- Радост, щастие, любов -
човешки чувства, мила моя!
Съдбата гръмко се изсмя:
- Нали избра предизвикателство?
На тази грешна земя
как очакваш вярно приятелство?
Аз май не разбрах играта,
гледах я със сълзи на очи.
- Как да избегна тъгата,
щом от злото толкоз боли?
Хората не можеш да промениш,
трябва да свикнеш с това!
Правило е на който държиш
да ти забива ножа в гърба!
- А за подлостта, учителко,
какво ще ми разкажеш?
- Ако бъдеш само зрителка,
сама ще си разкажеш!
И изтрий тези сълзи,
живей живота с усмивка.
Така ще спре да те боли.
Ще бъдеш истинска щастливка!
Откакто научих това,
играем с нови правила.
Каквото и да става,
не падам на долните нива!
Играта пак продължава,
но аз вече не се хващам!
Колкото и да ме унижават,
не постъпвам както очакват.
Както ми каза Съдбата,
гледам всичко отстрани!
Усмивка си закотвих в душата,
света някой трябва да краси!
© Т.Т. All rights reserved.