Jan 6, 2021, 9:59 AM

История за усмивки

  Poetry » Other
380 1 0

Каквото сме направили – добре.
Нали ще ни запомнят по делата?
Дори да ти се струва демоде,
доброто не робува на заплата.

Когото сме усмихнали – лети
и неговото утро е вълшебство.
Животът му е слънчеви лъчи,
целунали албумите от детство.

Усмивката света ще претвори
и хората смирени ще направи.
Надявам се, че тя ще изцери
персоните от подлите им нрави.

Облечена в невинна чистота,
усмивката танцува по жарава.
Усмивката запълва празнота
и винаги след болката изгрява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...