Aug 25, 2008, 8:48 PM

it doesn't hurt enough 

  Poetry » White poetry
978 0 16
 

мъртви са

нежностите мои

заспиват

върху гроба на копнежа ми

по теб

и по изстраданите всеотдайности

копирам студ

и няма вечности

единствено мигът

пулсира

наистина не съм недоловима

дори понякога

съм тежест

осезаема

когато всичко е кристално

крещят луни

еднопосочни истини

се сгромолясват

в обятията

на днес и тук

и малко празнота вали

понякога

в нелепите съмнения

 

защо ли яснотата

превръща се

в незнание

загадъчно

 

далечен е летежът

близък

 

вменяват се понякога

п о в ъ р х н о с т и

а времето не трае

 

безличности

се къпят

в откровена самота

 

сбогувам ли се

толкова е просто

налива се в дъха ми теснота

 

сбогувам ли се

не боли достатъчно

 

 

 

 

 

 

музика...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??