it doesn't hurt enough
мъртви са
нежностите мои
заспиват
върху гроба на копнежа ми
по теб
и по изстраданите всеотдайности
копирам студ
и няма вечности
единствено мигът
пулсира
наистина не съм недоловима
дори понякога
съм тежест
осезаема
когато всичко е кристално
крещят луни
еднопосочни истини
се сгромолясват
в обятията
на днес и тук
и малко празнота вали
понякога
в нелепите съмнения
защо ли яснотата
превръща се
в незнание
загадъчно
далечен е летежът
близък
вменяват се понякога
п о в ъ р х н о с т и
а времето не трае
безличности
се къпят
в откровена самота
сбогувам ли се
толкова е просто
налива се в дъха ми теснота
сбогувам ли се
не боли достатъчно
музика...
© Геновева Христова All rights reserved.
