Изсънувах си всичките сънища.
Пак отварям широко очи.
Синевата прегръщам прекрачила,
през онази далечна черта.
Изтанцувах си всичките музики.
Окуцявах при всеки нов танц.
Следвах рътъма, следвах посоката
като древен дервиш се въртях.
Изтъгувах си всичките радости.
Всяка следваща беше протест.
Само мъничка болка останала
ме дълбаеше. Като длето. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up