Из...
Изсънувах си всичките сънища.
Пак отварям широко очи.
Синевата прегръщам прекрачила,
през онази далечна черта.
Изтанцувах си всичките музики.
Окуцявах при всеки нов танц.
Следвах рътъма, следвах посоката
като древен дервиш се въртях.
Изтъгувах си всичките радости.
Всяка следваща беше протест.
Само мъничка болка останала
ме дълбаеше. Като длето.
Измълчавах си всичките приказки,
а от принцове-глава ме боли.
Бални рокли, пантофки изгубени
и корони от трън и бодли.
Извървях си всичките пътища.
По последния тръгвам сега.
Не оставих ни дом, ни родители,
само шест разцъфтели цветя!
© Анета All rights reserved.
