Jul 29, 2020, 1:02 AM

Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 12

  Poetry
703 0 0


Ежедневни приключения 12
...
Получих похвала,
бях мил и дисциплиниран на горската поляна
към моята принцеса бяла,
Айра й е името, да ви призная.
Тя - прекрасната ми гургулица,
бе толкова игрива, закачливата тигрица,
главата ми замая,
в мислите за нея ще мечтая.
В очакване съм за награда,
от родителите ми и зная,
че ако всеки път съм тъй възпитан,
лакомства ще има до насита.
Ами аз съм като малкото дете, 
то в растежа си щурее,
знае и кога да спре,
балансирано "куфее".
Вкъщи всички слушаме, респект -
главата на семейство е мъж напет.
Така, че по-добре да сме послушни,
мир да има, цунки, гушки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Генева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...