Aug 15, 2007, 3:13 PM

Изблик 

  Poetry
1167 0 6

Тя дойде...
... А беше тогава
                   зряло и есенно,
тогава тъй бе натежало от плод...
Момчето не спеше
и сякаш понесено
То бе от вятър - 
                   стремглав платноход!
Тогава и дюлите
                   с мъдрост едрееха -
като отломки - малки слънца,
гроздове свойте тела
                   пак люлееха -
на сладостта първородни деца...
Момчето тогава
                  във унес немееше,
и сякаш Момчето
                  се раждаше пак,
и вятър щом клони
                  отново повееше,
листата се впускаха
                  в шеметен бяг...
Тогава, възкръснали,
                  бликнаха пориви,
тогава бръшлян избуя
                  за живот,
тогава се пръснаха върху старите покриви
                   рой семена -
ням бе и стария двор...
А в двора...
                Тя стъпваше
в стъпки на есен,
в стъпки на зрелите, сочните дни,
вятър тогава при нея донесе
семе на ябълка -
                   с руйни страни!
Момчето я срещна!
Момчето гореше
                  в кладата жарка
                        на своята кръв...
Тя върху длани 
                  на есен седеше -
незряща...
непомнеща
                 изблик такъв!
        

© Анжела Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много добър стих...
  • Искам да благодаря на всички за оценката,която ми е дадена !И най-вече на Найден за изразената позиция!Много ме радва факта,че някой се е осмелил да отправи забележка,защото най-малкото това означава искреност.А и всички знаем,че в поезията,както и в живота ,за да открием истината се нуждаем както от поощрения,така и от критика!
  • Хареса ми много, но за да съм честен със себе си, имам малка забележка:
    "Момчето не спеше
    и сякаш понесено
    То бе от вятър -
    стремглав параход!"
    Това някяк не ми се връзва. Първо ритъма. Второ парахода не се носи от вятъра. Сравнението вятър - параход също не се връзва, а и "стрремглав" не е точно определение за параход
    Бих предложил следната редакция:
    "Момчето не спеше
    и сякаш понесено
    от вятър безумен -
    бял платноход."
    или нещо подобно

    Независимо от това го оценявам като отлично!
  • Чудесен е стиха ти!!! Поздрави!!!
  • Прекрасен стих, Анжела!
    Поздравления!
  • Тя върху длани на есен седеше - много красив изказ. Браво, Звездолика, прекрасен стих като прекрасното ти име. С обич.
Random works
: ??:??