Jan 19, 2008, 10:16 AM

Изчезва всичко

  Poetry » Love
1.3K 0 9

ИЗЧЕЗВА ВСИЧКО

Изчезва всичко покрай нас -

любов, тъга, печал и радост.

Изчезва даже твоят глас,

звънял в деня на мойта младост.

 

Само във вечерите бледи

ме гледат нежно две очи,

двата пламъка, изтлени

от огъня на моите мечти.

 

Тъжни, те ме топлят тихо

на дните мрачни в самотата

и шепнат ми унесено, простих ти

грешката печална за сърцата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...