Мирише ми на пушек.
И димят
запалените есенни листа.
На куп
с греблото в двора
сбрахме ги
и гледахме как сенките
от летни спомени
се запровирват тайнствено
през клоните на ореха.
Лютѝ.
От недопечени обелки
и от орехова шума
не,
а от безкрайна жалост.
Сърдити
капки дъжд
върху огнището покапват,
за да спрат
изгаряне на спомени.
Нахалост.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
