Залязват мислите.
Лъчите на илюзиите
играят пак на криеница
с истините,
зад облака на несъзнаваното.
Планините
на спомените стават все по-тъмни
и сливат се с неосветените мечти…
След малко всичко осъзнато
ще заспи.
И само някъде там
в езерата на съня,
ще блесне отражението
на щастливата сълза
на радостта под Пълната луна.
И ще изгрее сутринта,
когато
изгряват чувствата…
© Веселка Стойнева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
