May 15, 2007, 3:33 PM

Изгубена

  Poetry
1.1K 0 9
Изгубена в тъмнината,
надявайки се на знак,
чувам само тишината,
далечен стон е твоят глас.

Изгубена в тъмнината,
търся път към дома,
искам теб да прегърна,
теб, моя сродна душа.

Ще те открия някъде, някога...
в това съм сигурна аз!
Не ще спра да се опитвам,
знам - ще чуя песента и твоя глас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...