Изгубена любов
Отдавна подозирах се до сигурност.
В живота ти - напълно съм излишен.
Опитах да обичам като в стихове,
но люби ли се, както е написано?..
Да знаеше какво ми е в душата,
а не да ме виниш във демагогия...
За теб е нещо леко любовта.
За мене се оказа хамалогия...
И стигнахме до тягостно мълчание.
Обида, по-боляща и от рана.
Лекува ли се болка със страдание?
Нарочно ли е? Не! Но безпощадно...
А ти не си виновна, че обичаш!
И аз не съм виновен, че не мога!
Не мога ли? Пред тебе коленичих,
заклех се и във Дявола, и в Бога!..
Но... този прословут идиотизъм,
на птица без небе, с едно перо,
с което претворявам егоизма си,
доведе до изгубена любов...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов All rights reserved.
