Jul 9, 2009, 10:08 AM

Изгубих се

  Poetry » Love
685 0 1

Изгубих се в твоите очи.

Усещам как до болка ме пронизват.

Но нека с такава болка ме боли.

И нека всичко в мене да изпиват.

 

Изгубих се в твоите очи,

така ми е добре, не ми се връща.

В този рай на сладка болка и мечти,

където плачът в смях се преобръща.

 

Изгубих се в твоите очи.

Оставям в тях притихнала и твоя.

Душата от любов мълчи,

защото ти направи си я своя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими Ивова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...