Изгубих се в твоите очи.
Усещам как до болка ме пронизват.
Но нека с такава болка ме боли.
И нека всичко в мене да изпиват.
Изгубих се в твоите очи,
така ми е добре, не ми се връща.
В този рай на сладка болка и мечти,
където плачът в смях се преобръща.
Изгубих се в твоите очи.
Оставям в тях притихнала и твоя.
Душата от любов мълчи,
защото ти направи си я своя.
© Мими Ивова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
