Изгубих се в есента
Изгубих се по залезите мокри
с танцуващите есенни листа.
Подгизнало небето се промъкна
в загадъчните тайни на нощта.
Вятъра студен да ме втъче реши
с цвета на парцаливата ръжда
в килима от листа и сто мъгли.
…тогава се изгубих във дъжда.
Изгубих се, по топлите ти длани.
Измъкна ме от гъстите мъгли
и вместо вятъра студен ги вплете
във мокрите ми от дъжда коси.
А после пожела да бъда светлина.
Да бъда утрото на всичките ти нощи.
Сега съм дъжд- пречистваща вода.
Към теб тека…обичаш ли ме още?
