Изгубила смисъла
Всичко в живота отрекла съм,
той с лека ръка мен поруга
и в нощите тихичко плакала,
сломена от своята тъгa.
И смисъла съм изгубила,
да търся в някой утеха,
какво от това, че съм се губила,
все вървя по една и съща пътека?
Защо да не навлезна в морето,
какво като не мога да плувам,
нали ми е мъртво сърцето,
защо любовта все сънувам?
И като птиците в небето аз искам
да полетя, да избягам, къде?
Нали все едно над нас е небето,
къде ще се скрия, къде?
© Вероника Камбурова All rights reserved.
