Глух тътен.
Сивота далечна, препречена от мрежа мараня.
Не е горещо, но е топла, тежка, първична пустота.
Посред боклука,
мяркат се прозорци, почернели дупки самота.
Не е типично, и май боли туптяща, изживяна свобода.
Посмей да станеш!
Ще те затиснат нови, че и стари сто неща.
Не е трагично, но е жалко, че изход няма засега.
© Иван Иванов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
