Разливам се пред тебе
като път.
Като стара книга с приказки
разлиствам лист по лист
душата си.
Очите ти остават пак
премрежени
от сън
и болка,
и копнеж.
И не разчиташ руните
на мойта приказка.
А тя те чака. Както аз.
И кървя.
От копнеж,
от болка
и от сън.
А очите ти премрежени
накапаха сълзи
по душата ми разлистена
като стара книга с приказки...
Като път
разливам се пред тебе.
© Виктория All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
