Разливам се пред тебе
като път.
Като стара книга с приказки
разлиствам лист по лист
душата си.
Очите ти остават пак
премрежени
от сън
и болка,
и копнеж.
И не разчиташ руните
на мойта приказка.
А тя те чака. Както аз.
И кървя.
От копнеж,
от болка
и от сън.
А очите ти премрежени
накапаха сълзи
по душата ми разлистена
като стара книга с приказки...
Като път
разливам се пред тебе.
© Виктория All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
