Излъскан панталон и дъх на вино...
Ще идеш – строго майка ми отсъди.
- Сложи ги в папка. Всичко покажи.
Държи и много иска да те види.
Изглежда мил. Дано те поощри.
Задъхах се по стръмните етажи.
Живееше творецът на таван.
Почуках плахо. Той отвори важен.
Брада. Прошарен...
Пръв протегна длан...
Разбрах, че пишете, дете.
Седнете.
Потънах цяла в мекия диван.
- Опитвам се - посочих му листата.
- Не се напрягайте. Ще видя сам.
Посегна и отмести със ръка
немирен кичур, сипнал се отдясно.
О, не, недейте. Мога и сама...
Притисна се във мен и бях натясно.
Дете, дете... Защо е този смут?
Какао с мляко, сякаш, е плътта ти.
Облъхна ме на пържено... На лук.
Докосна ми лицето със брадата...
Отдръпнах се. По пода разпилях
творбите си... Започнах да ги сбирам.
Прости, дете – политна сипкав грак.
Излъскан панталон... и дъх на вино...
Затръшнах с ярост гадната врата.
Очите ми мъглееха. Треперех.
Изтъркан панталон... на сатана...
Случаен негов лист... остана в мене...
© Людмила Билярска All rights reserved.
