Измислих те върху хартия,
рисувах те с пастелни цветове,
живот ти влях със чудна сила,
дарих ти с тайнство красота.
Душата ти изваях с нежност -
бяла птица, пърхаща с криле.
Сърцето ти със плам отключих,
да срещна твоите светове.
Където с огнен лъч във миг омаен,
да се слеем като в чуден сън,
и любовта ни светла и безгрижна,
да възкръсне като буен огън - жив.
© Здравка Бонева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
