Измислих те върху хартия,
рисувах те с пастелни цветове,
живот ти влях със чудна сила,
дарих ти с тайнство красота.
Душата ти изваях с нежност -
бяла птица, пърхаща с криле.
Сърцето ти със плам отключих,
да срещна твоите светове.
Където с огнен лъч във миг омаен,
да се слеем като в чуден сън,
и любовта ни светла и безгрижна,
да възкръсне като буен огън - жив.
© Здравка Бонева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
