На захаросаната картичка -
два лебеда със шиите сърце оформят;
синьо синя е водата,
безбрежна като любовта,
която се кълнеш, че ми изпращаш.
А аз поглеждам в лоното на вятъра
и виждам как сърцето ти е
като смачкана хартия
с написан неизпратен стих
и се подмятка безотрадно.
Пък аз си мислех, че мъже не пращали
любовни картички!
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
