Дави ме синьото в очите ти
и ме просмуква със студения си ирис.
Още малко, само малко въздух...
крачка назад, а ти ми казваш, че съм "каприз".
Задушавам се от мириса на мускус,
който ме превръща в обоняние...
Ето... вече лепне по мен като смола,
плъзват тръпки и ме водят до отчаяние.
Още съвсем малко и вече ще е страст...
Нямам мозък. Близостта ти ме измаря.
Плъзваш ръка по бедрото ми. Боли!
Боже!... Безумие. Това е изневяра!