Изневяра

Poetry

1.6K 0 20

Дави ме синьото в очите ти

и ме просмуква със студения си ирис.

Още малко, само малко въздух...

крачка назад, а ти ми казваш, че съм "каприз".

Задушавам се от мириса на мускус,

който ме превръща в обоняние...

Ето... вече лепне по мен като смола,

плъзват тръпки и ме водят до отчаяние.

Още съвсем малко и вече ще е страст...

Нямам мозък. Близостта ти ме измаря.

Плъзваш ръка по бедрото ми. Боли!

Боже!... Безумие. Това е изневяра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

asizi (Nina Toshich)

страхотно...ле-леее, наистина усещане за изневяра...6!

2010-06-09T13:25:03+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2010-05-20T10:43:51+03:00
ivichka (Иви)

доста е хубаво ..
хареса ми краят!
Браво!

2010-05-17T22:14:55+03:00
пенелопе (Станислава Дайлянова)

Органично го усетих,има много смесени чувства,но щом "...още малко и ще е страст" има и нещо друго и то е ...Поздравления!

2010-04-30T14:58:39+03:00
elituUu (Елица)

Мммм да...единственит начин да устоим на изкушението е да му е отдадем

2010-04-21T15:12:09+03:00