В полумрака догаря цигара,
а по бузите капят сълзи,
родени от една изневяра,
която непрестанно боли.
В полумрака ти си отиваш,
без да погледнеш в страни
как лицето обляно е цяло
от толкова горещи сълзи.
Във мрака пак паля цигара,
а димът обгръща мойте ръце
и виждам теб в изневяра
и как кърви мойто сърце.© Антоанета Тонева All rights reserved.
6
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
